Problem? click here.
For more information about using these materials and the Creative Commons license, see CC info page.
"Метаканон1" картина на Антон Терзиев -ultrafuturo.cult.bg
“Метаканон “
Колективното подсъзнание е шизофренично.
Информационните инструменти контролират параноичните страхове на обществото.
Съвременната попкултура постоянно фабрикува всевъзможни спасители.
Супергерой от комикс или хапче антидепресант, те еднакво добре ти осигуряват здрав и непробуден сън – абсолютния симулакрум – илюзия за сигурност/ защита/ протекция.
Съвременната иконография работи със стереотипи.
Стереотипите произвеждат копия на оригинала – архетипа.
В основата на архетипа е концепцията за Бог.
Единствено иформацията, която не можем да придобием със средствата на обичайното възприятие, и която религията нарича трансцедентност, може да помогне за нова интерпретация и ориентиране в знаковите системи.
Обединяването на елементи от ортодоксално християнската и светската иконография деконструира затворените системи, на които принадлежат.
Целта е преосмисляне на функциите и противоречията между тях , разкриване на властовите механизми и структури, които определят политическата им, обществена роля.
Хипертрофирали в големия формат иконографските детайли са ампутирани от обратната перспектива присъща на евангелската етика.
Kато претърпели скорошна ампутация тела, е нормално те да носят белези.
Но това не са нормалните белези след операция, а белезите-недъзи на масовата култура. Белези, за които никой не търси лечебен крем.
Онова, което светът цени, и онова от което се страхува, тук не сменят местата си..
Те се намират в безпощадната егоцентрична перспектива на светския мир.
Свят, в който никой не е убеден, (както църквата твърди), в неизбежността на собственото си поражение.
Свят, в който никой не се моли на Бог, защото същият този Бог може да му изпрати някой, който да го наскърби за сметка на духовното израстване.
Цикъла “Метаканон” не заблуждава, че има друга отправна точка освен очевидната.
Не изнася центъра вън от теб, вън от твоя свят, вън от твоя хоризонт, вън от твоето полезрение.
Дилемата на съвременния човек не е в избора между “Бог с усмирителна маска” и “Бог-Батман”, а в това, какъв кръг затварят безименният и палецът на Бога.
И трябва ли да се откажем от цяла една голяма област на живота, точно тази област, която фактически господства в света, за да влезем в него.
Антон Терзиев
"Метаканон1" картина на Антон Терзиев -ultrafuturo.cult.bg
“Метаканон “
Колективното подсъзнание е шизофренично.
Информационните инструменти контролират параноичните страхове на обществото.
Съвременната попкултура постоянно фабрикува всевъзможни спасители.
Супергерой от комикс или хапче антидепресант, те еднакво добре ти осигуряват здрав и непробуден сън – абсолютния симулакрум – илюзия за сигурност/ защита/ протекция.
Съвременната иконография работи със стереотипи.
Стереотипите произвеждат копия на оригинала – архетипа.
В основата на архетипа е концепцията за Бог.
Единствено иформацията, която не можем да придобием със средствата на обичайното възприятие, и която религията нарича трансцедентност, може да помогне за нова интерпретация и ориентиране в знаковите системи.
Обединяването на елементи от ортодоксално християнската и светската иконография деконструира затворените системи, на които принадлежат.
Целта е преосмисляне на функциите и противоречията между тях , разкриване на властовите механизми и структури, които определят политическата им, обществена роля.
Хипертрофирали в големия формат иконографските детайли са ампутирани от обратната перспектива присъща на евангелската етика.
Kато претърпели скорошна ампутация тела, е нормално те да носят белези.
Но това не са нормалните белези след операция, а белезите-недъзи на масовата култура. Белези, за които никой не търси лечебен крем.
Онова, което светът цени, и онова от което се страхува, тук не сменят местата си..
Те се намират в безпощадната егоцентрична перспектива на светския мир.
Свят, в който никой не е убеден, (както църквата твърди), в неизбежността на собственото си поражение.
Свят, в който никой не се моли на Бог, защото същият този Бог може да му изпрати някой, който да го наскърби за сметка на духовното израстване.
Цикъла “Метаканон” не заблуждава, че има друга отправна точка освен очевидната.
Не изнася центъра вън от теб, вън от твоя свят, вън от твоя хоризонт, вън от твоето полезрение.
Дилемата на съвременния човек не е в избора между “Бог с усмирителна маска” и “Бог-Батман”, а в това, какъв кръг затварят безименният и палецът на Бога.
И трябва ли да се откажем от цяла една голяма област на живота, точно тази област, която фактически господства в света, за да влезем в него.
Антон Терзиев
No edits suggested.
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.