Народното му име е кръстат орел. Той е един от най-големите български орли. Размахът на крилата му достига до 2 метра. Оперението на възрастните е тъмнокафяво, а главата е белезникаво-жълта и отдалеч изглежда бяла. Затова в някои райони на България го наричат белоглав орел. Младите са жълтокафяви, като с увеличаване на годините постепенно стават тъмнокафяви и на 5-6 годишна възраст придобиват оперението на възрастните.
В миналото хората са го смятали за свещена птица. Вярвали са, че прогонва буреносните облаци и пази нивите от градушки. Никой не го е преследвал и той е бил една от най- често срещаните грабливи птици по нашите земи. През 1904 година в България са били преброени1824 гнезда на царски орли.
Застрашен от изчезване днес
Царският орел (Aquila heliaca) е застрашен от изчезване в глобален мащаб . Включен е в Световния Червен списък на IUCN. В Европа опазването му е приоритет според Бернската конвенция и Директива 45/79 на Еврпейския съюз. На Земята са оцелели около 2500 двойки . В България досега са открити само 16 гнезда. Предполага се, че общият брой на двойките е около 25. Повечето от тях са в Сакар, Странджа, Източните Родопи, Средна гора и Стара планина.
Свещена птица в миналото
Народното му име е кръстат орел. Той е един от най-големите български орли. Размахът на крилата му достига до 2 метра. Оперението на възрастните е тъмнокафяво, а главата е белезникаво-жълта и отдалеч изглежда бяла. Затова в някои райони на България го наричат белоглав орел. Младите са жълтокафяви, като с увеличаване на годините постепенно стават тъмнокафяви и на 5-6 годишна възраст придобиват оперението на възрастните.
В миналото хората са го смятали за свещена птица. Вярвали са, че прогонва буреносните облаци и пази нивите от градушки. Никой не го е преследвал и той е бил една от най- често срещаните грабливи птици по нашите земи. През 1904 година в България са били преброени1824 гнезда на царски орли.
Застрашен от изчезване днес
Царският орел (Aquila heliaca) е застрашен от изчезване в глобален мащаб . Включен е в Световния Червен списък на IUCN. В Европа опазването му е приоритет според Бернската конвенция и Директива 45/79 на Еврпейския съюз. На Земята са оцелели около 2500 двойки . В България досега са открити само 16 гнезда. Предполага се, че общият брой на двойките е около 25. Повечето от тях са в Сакар, Странджа, Източните Родопи, Средна гора и Стара планина.
