"Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот.Дълго време единственото ти развлечение е била сладостта от слънчевите залези. Научих тази нова подробност на четвъртия ден сутринта, когато ти ми каза:
- Много обичам слънчевите залези. Хайде да видим един залез...
- Но трябва да почакаме...
- Какво да почакаме?
- Да почакаме залеза.
Отначало ти изглеждаше много учуден, а след това се засмя на себе си. И ми каза:
- Все си мисля, че съм у дома!
Наистина. Всички знаят, че когато в Съединените щати е обед, във Франция слънцето залязва. Достатъчно е да можешза една минута да се пренесеш във Франция, за да присъстваш на залеза. За съжаление Франция е много далеч. Но на твоята малка планета е стигало само да дръпнеш стола на няколко крачки. И ти си гледал вечерния здрач всеки път, когато поискаш...
- Един ден видях как слънцето залязва четиресет и четири пъти!
И малко след това добави:
- Знаеш ли... когато човек е много тъжен обича слънчевите залези...
- Значи през онзи ден с четиресет и читирите пъти си бил много тъжен?
Но Малкият принц не ми отговори."
(глава 6 от "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери)