Заснета с великолепния Канон А1 и обектив 35-70 на негатив, после сканирана от хартиено копие.
Това е според мен една от най-силните ми снимки. Единствената сполучлива от серията ми с този човек. С него се заговорих в лифта, който свързва Манхатан с Рузвелт Айлънд, където има болница за военни ветерани. Попитах го, дали мога да го снимам, и той се съгласи. Светлината беше изключително трудна за контролиране. Сянката на лицето му, която го представя само като тъмен силует пред фона на Харлем, се придвижваше заедно с движението на лифта. Но исках и да се разпознава, че е в инвалидна количка. Бях всъщност в Ню Йорк само за да направя ЕЙ тази снимка.