Еленската базилика. Манастирът е на десния бряг на Еленска река, в южните склонове на Златишко-Тетевенска планина от Средна Стара планина, на около 3 км западно от с. Антон и на около 5 км североизточно от Пирдоп.
Основан е в края на V в., а е опустошен по време на турското робство. През 1913 г. са проведени първите археологически разкопки. Днес са запазени внушителни развалини с височина до 8,50 м.
Манастирският двор е ограден отвсякъде с каменни стени, дебели 1,60 м, като на ъглите са разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули, с размери 7,30 х 5,90 м.
Черквата представлява голяма трикорабна базилика, с размери 30,50 х 17,00 м, е триапсидна, с притвор, дяконикон, протезис, а до южната й страна е долепен баптистерий (кръщелна). Според едно предание в Еленския манастир е прекарал последните си дни Св. Патриарх Евтимий.
Еленската базилика. Манастирът е на десния бряг на Еленска река, в южните склонове на Златишко-Тетевенска планина от Средна Стара планина, на около 3 км западно от с. Антон и на около 5 км североизточно от Пирдоп.
Основан е в края на V в., а е опустошен по време на турското робство. През 1913 г. са проведени първите археологически разкопки. Днес са запазени внушителни развалини с височина до 8,50 м.
Манастирският двор е ограден отвсякъде с каменни стени, дебели 1,60 м, като на ъглите са разположени почти еднакви правоъгълни отбранителни кули, с размери 7,30 х 5,90 м.
Черквата представлява голяма трикорабна базилика, с размери 30,50 х 17,00 м, е триапсидна, с притвор, дяконикон, протезис, а до южната й страна е долепен баптистерий (кръщелна). Според едно предание в Еленския манастир е прекарал последните си дни Св. Патриарх Евтимий.