Поглед от среден Пирин (юли 2006, Minolta A2) към тази величествена, но все още недостатъчно позната планина на самата граница с Гърция. На български, уви, все още се нарича официално Славянка. Силно се надявам това изкуствено и напълно ненужно име, въведено през 1955 година, да не се използва и да се забрави в скоро време. Преименуването на тази великолепна планина, неразделно свързана с национално-освободителното движение както на България, така и на сегашната Република Македония, е едно от все още неизчистените срамни петна, останали от възродителния процес от комунистическото ни минало. В крайна сметка, кой още помни къде е връх Сталин или градът със същото име, преименувани по същото време като Алиботуш? Препоръчвам ви, ако искате да научите на какъв възродителен натиск все още са подложени имената на ред местности и върхове в Пиринския край, да прочетете отличното есе на Николай Даутов на страниците на туристическо дружество Ореляк на адрес http://oreliak.e-psylon.net/index.php?item=article&action=view&article_id=123.