Всеки път когато се разхождам из тесните улички на града, срещам погледа на една цветарка.
С чакащи,търсещи очи,с букет цвята набрани от някоя градина, но съвсем неизящно събрани в едно, почти по детски.
Тя винаги държи едно цвете в ръката си и го подава на минувачите.
Повечето хора се правят, че не я забелязват.
Как само грейва лицето й като й подариш един поглед.
Една усмивка, но и тъга, която не напуска очите й.
Всеки път когато се разхождам из тесните улички на града, срещам погледа на една цветарка.
С чакащи,търсещи очи,с букет цвята набрани от някоя градина, но съвсем неизящно събрани в едно, почти по детски.
Тя винаги държи едно цвете в ръката си и го подава на минувачите.
Повечето хора се правят, че не я забелязват.
Как само грейва лицето й като й подариш един поглед.
Една усмивка, но и тъга, която не напуска очите й.