Не знаеше къде се намира вратата, в кой град или село, не знаеше дали изобщо съществува, но въпреки това посвети почти целия си живот на търсенето и. Водеше го едно смътно усещане, че там зад нея са скрити най-съкровените му желания. Заряза всичко останало, остави инстинктът да го води, така както води кралските пингвини през ледовете на Антарктида. Приятелите му един по един го изоставяха, след като се убеждаваха че е превъртял. Остана сам. Остаря. Загуби и инстинкта, който го водеше, загуби и желанието да я намери. И тогава, един ден, както вървеше покрай оградата я видя. Вратата изглеждаше така, сякаш и тя го беше чакала цял живот. Пристъпи през прага, обрасъл с бурени. А отвъд беше Океанът...