Наше село е на баир. От връо се види доло, от доло връо се не види. У доло е реката, у реката дядо поп лови риба. У благ ден си я руча сам, а у пости я пържат в механата с даскало. Едно време дядо поп и даскало се караа, караа - щеа очи да си изповадят, а сега от них по-големи приятели и у околията нема. Караа се они по две причини, да кажем: даскало мразеше попо, че не пие, попо мразеше даскало, че блажи. Па като зафана попо да пие, и они се сдобриа, та зеа заедно да блажат. У селото има три кметове, двамата са у затворо - третио че иде, като дойдат они да го заместят. На баиро на връо живеят Дудини, а у доло на крайо - Вутови. Дуда е най-убава мома у село. Нема кръст, нема половина - от врато до доле равна като бадем за ракия. Зашнал се е акъло на Вуте по Дуда. Он у доло живее, а мислите му се по връо одат, като овци по каменяк. Она на връо живее, ама чак у доло грее. Като месечинка над вир - и отгоре свети и отдоле свети.
(Елин Пелин, Ветаро) :-))