София е на около годинка. Миналото лято извадихме нея и батчето ѝ от една шахта. Изглеждаше като шарено парцалче, доста неугледна за разлика от братчето ѝ - почти цялото бяло, с широко отворени очи, кротко и доверчиво. И докато растеше, не прояви особена нужда от човешка топлина. За сметка на това си присвои една пухкава възглавница, която мачкаше с лапички, мляскаше и смучеше. С времето свикна с нас и постепенно изостави възглавницата. Напоследък заприлича на нещо като сурикат и стана много забавна. Излезе изключително сериозен модел.
София е на около годинка. Миналото лято извадихме нея и батчето ѝ от една шахта. Изглеждаше като шарено парцалче, доста неугледна за разлика от братчето ѝ - почти цялото бяло, с широко отворени очи, кротко и доверчиво. И докато растеше, не прояви особена нужда от човешка топлина. За сметка на това си присвои една пухкава възглавница, която мачкаше с лапички, мляскаше и смучеше. С времето свикна с нас и постепенно изостави възглавницата. Напоследък заприлича на нещо като сурикат и стана много забавна. Излезе изключително сериозен модел.
