Тя стои на кея. Погледът ѝ е прикован към хоризонта, сякаш времето е спряло. Самотата не тежи, а носи тихо очакване — момент на пауза, на мисли и надежда за нещо, което предстои.
Тя стои на кея. Погледът ѝ е прикован към хоризонта, сякаш времето е спряло. Самотата не тежи, а носи тихо очакване — момент на пауза, на мисли и надежда за нещо, което предстои.
