Вдъхнови ме Claude Monet – Champ de coquelicots (Klatschmohnfeld) и Suzanne Hoschedé (1886).

Стремях се да предам импресията на норвежкия север — фьорд, каменист бряг и много въздух. В кадъра търсех импресионистичната лекота на светлината и спокойния ритъм на пейзажа, в който човешката фигура остава едва доловим акцент. Снимано е с аналогова камера и лента с изтекъл срок на годност, за да оставя „дефектите“ (зърно, избледняване, драскотини) като живописна текстура — по-близо до усещането за боя и платно.