Петър Ехранов - Baj_Pesho

Раздяла
В памет на Янка Кюркчиева
„На 19 април 2008 година ни напусна доайенът на българската
фотография Янка Кюркчиева.
Нейното дело и личност ще оставят дълбоки следи в живота и професионалната кариера на няколко поколения български фотографи.
Не зная редно ли е да има такова описание за времето, и мястото когато е направена една снимка, но смятам, че всяка си има история и причина да бъде сега тук.
Току що, след конкурсен изпит по рисуване и български език, бях приет да уча фотография при Янка Кюркчиева.
Изпита не ми беше труден, защото бях учил в Художествената гимназия, която по това време се помещаваше в една стара къща на „Шипка” № 6. Сега там се издига изложбена зала.
Не мога да не спомена тази забележителна жена, тъй като тя е човека, който обърна представите на мнозина от нас , за фотографията изобщо и нейното жанрово многообразие. Аз се увличах от художествената фотография. Тогава малко се говореше за печалба от тази дейност. Знаехме, че всеки от нас, ще бъде разпределен някъде като завърши и това в повечето случаи ще е началото на трудовата му кариера, а за заплатата, като на всички…
Та, Кюркчиева ни водеше на есенни и пролетни практики. Мога да спомена Мелник, Македония, Румъния и най вече в полите на Витоша. От един такъв излет, произлезе и тази снимка.

Беше красива, златиста и кристално чиста, следобедна есен в полите на Витоша.
От смълчаните склонове на планината струеше леко студен, но размесен със топли струйки, живителен въздух. Полегналите лъчи на слънцето проблясваха, но вече с по отслабена сила, между сплетените клони и очертаваха дългите и топли сенки на дърветата. Последните жизнени сокове на листата бяха снощи попарени от лека слана и днес, обагрените от златисто до червено листа падайки, плетяха чудно красив и колоритен килим покрай корените на доскорошния си дом.
За такава една раздяла…. исках да ви разкажа.
Филм черно бял, фотоапарат „Екзакта”, пръстени, обектив „Тесар”
Проявяване – нормално
Петър Ехранов