Полярна лисица/ Arctic fox (Vulpes lagopus). Полярната лисица (Vulpes lagopus), наричана също арктическа лисица или песец, е вид лисица, произлизаща от студените арктически области. Традиционно тя е смятана за единствен представител на род Alopex, но днес понякога се включва в род Лисици (Vulpes).

Полярните лисици обикновено са дълги до около 60 см, без да се включва 30-сантиметровата им опашка. Височината на раменете им достига до 30 см и обикновено тежат между 3 о 6 кг. Тези мерки ги доближават до домашната котка.

Полярната лисица обитава студени места – северните полярни области на Европа, Азия, Северна Америка и Гренландия. По тези региони температурите са 70 градуса под нулата.
За да преживява при такива условия, полярната лисица има нужда от особено дебела козина. 70% от нея е съставено от затоплящ пухкав мъх. Тази лисица има и още една особеност, която е нейна запазена марка – сменя окраската на козината си според сезона. Така например през зимата е снежнобяла и отлично се слива с пейзажа, а през лятото става сиво-синя. Никой друг вид лисица не е способен на подобно преобразяване.

Друг любопитен факт е, че за да усети плячката си дори под дебелата снежна покривка, лисицата притежава особено добре развито обоняние. Когато обичайната им плячка е оскъдна, полярните лисици събират остатъците от храната на по-едри хищници като бялата мечка например, въпреки че самата полярна лисица е в менюто на този вид мечки. По време на зимните миграции Полярната Лисица преминава по повърхността на многогодишните ледове и се отдалечава от бреговете на значителни разстояния. Полярна Лисица изминава по няколкостотин километра. Тези преходи са предизвикани от по-трудното намиране на храна през студения период. Често се случва Полярна Лисица да следва бели мечки и да се храни с остатъците от храната им. През летния период Полярна Лисица прави точно обратното - става домошар и територията й се свива в рамките на 2 до 20 квадратни километра.

Полярна Лисица е изобретателно и дори нахално животно. При среща с по-едър хищник Полярна Лисица не отстъпва лесно и използва всяка възможност да си открадне парче месо, като не се отказва, докато не получи каквото иска.

Там където не са обект на лов, Полярните Лисици свикват с хората и не се страхуват от близък контакт.
Полярните Лисици могат да станат плячка на вълци, по-едри лисици и на росомахи. По-рядко ги нападат белите мечки, ястребите, враните и белите сови. Основен проблем на Полярната Лисица е гладът и нестабилните хранителни запаси.

Полярните Лисици са подложени на различни заболявания и също като лисиците изпълняват роля на природен резервоар и преносител на инфекции. Най-честото заболяване на Полярна Лисица е вирусния арктически енцефалит. Страдат и от самоизяждане. При това състояние животното изгризва тялото си, опашката, крайниците, корема и в тежки случаи това води до смърт.