На 4 февруари 1934 г. в Стара Загора са открити новопостроените градски хали. Сградата и днес е един от символите на града , вписана като паметник на културата с местно значение от 1989 г. През 1930 г. общинското ръководство в Стара Загора обявява конкурс за идейни проекти. Първа премия е присъдена на проекта с мото „Верея“ на архитектите Елена Варакаджиева-Скордева, Георги Скордев и Петко Цветков. Сградата е на два етажа с централен вход от изток, до който се стига чрез масивно каменно стълбище. Фасадите са украсени с ренесансови елементи,.В североизточния ъгъл е издигната четириетажна кула.Архитектурният стил наподобява ренесансовите сгради в Италия.През годините назад сградата претърпява няколко реконструкции, които нарушават автентичността на вътрешното пространство: през 1939 г., през 1955 г., през 1983 г. и през 1999 г., когато халите се превръщат в Художествена галерия.
На 4 февруари 1934 г. в Стара Загора са открити новопостроените градски хали. Сградата и днес е един от символите на града , вписана като паметник на културата с местно значение от 1989 г. През 1930 г. общинското ръководство в Стара Загора обявява конкурс за идейни проекти. Първа премия е присъдена на проекта с мото „Верея“ на архитектите Елена Варакаджиева-Скордева, Георги Скордев и Петко Цветков. Сградата е на два етажа с централен вход от изток, до който се стига чрез масивно каменно стълбище. Фасадите са украсени с ренесансови елементи,.В североизточния ъгъл е издигната четириетажна кула.Архитектурният стил наподобява ренесансовите сгради в Италия.През годините назад сградата претърпява няколко реконструкции, които нарушават автентичността на вътрешното пространство: през 1939 г., през 1955 г., през 1983 г. и през 1999 г., когато халите се превръщат в Художествена галерия.