Пред теб е един от онези космически „подписи“, които масивните звезди оставят в галактиката. WR 134 е звезда от рядкия тип Wolf–Rayet – гореща, ярка и вече доста нестабилна. Тя буквално издухва слоевете си в пространството със свирепи звездни ветрове, които раздвижват и нажежават околния газ. Затова виждаш тези червеникави облаци – светлината идва основно от йонизиран водород, който свети, когато ултравиолетовите лъчи на звездата го ударят.
Долу вдясно личи дъгообразна черупка – като вълна, застинала в космоса. Това е мястото, където звездният вятър се блъска в междузвездната материя и оформя ясна граница. Всичко това се случва на няколко хиляди светлинни години в съзвездието Лебед, в регион, богат на газ и прах, където масивните звезди не просто се раждат, а и драматично умират.
Гледаш буквално как една звезда подготвя последния си акт – преди някой ден да избухне като свръхнова и да обогати галактиката с нови елементи.
Пред теб е един от онези космически „подписи“, които масивните звезди оставят в галактиката. WR 134 е звезда от рядкия тип Wolf–Rayet – гореща, ярка и вече доста нестабилна. Тя буквално издухва слоевете си в пространството със свирепи звездни ветрове, които раздвижват и нажежават околния газ. Затова виждаш тези червеникави облаци – светлината идва основно от йонизиран водород, който свети, когато ултравиолетовите лъчи на звездата го ударят.
Долу вдясно личи дъгообразна черупка – като вълна, застинала в космоса. Това е мястото, където звездният вятър се блъска в междузвездната материя и оформя ясна граница. Всичко това се случва на няколко хиляди светлинни години в съзвездието Лебед, в регион, богат на газ и прах, където масивните звезди не просто се раждат, а и драматично умират.
Гледаш буквално как една звезда подготвя последния си акт – преди някой ден да избухне като свръхнова и да обогати галактиката с нови елементи.