И точно пред ескалаторите стои тя - жената в бял халат, с кърпа на главата и тъмни очила. Сцена, която е нещо между Бекет и Булгаков, с дъх на шампоан и градски прах. На ръба между банята и битието, тя чака не метрото, а вниманието. Камерата снима. Тъмните ѝ очила скриват всичко, освен абсурда. Понякога най-големите откровения се случват между шампоана и белия ескалатор.
И точно пред ескалаторите стои тя - жената в бял халат, с кърпа на главата и тъмни очила. Сцена, която е нещо между Бекет и Булгаков, с дъх на шампоан и градски прах. На ръба между банята и битието, тя чака не метрото, а вниманието. Камерата снима. Тъмните ѝ очила скриват всичко, освен абсурда. Понякога най-големите откровения се случват между шампоана и белия ескалатор.