Сред тишината на нощната планинска долина, древни паднали дънери лежат неподвижно, като пазители на времето. Над тях, величествено и омагьосващо, се разгръща Млечният път – светлинна река от звезди, мъглявини и космически прах, която прорязва небето като пламтяща рана. Горите и хълмовете мълчаливо се прегръщат в сянката на вселената, докато нощта разказва безмълвно своята вечна приказка.

Изминаха почти 3 години откатко заснех последния си нощен пейзаж. Преди 3 вечери обаче, докато снимахме дълбок космос на Цари мали град, реших да заснема няколко пейзажа.

Nikon Z6ii + Villtrox 20mm f2.8
Небе: 20х10сек, ISO 3200, f2.8
Преден план: 1х300сек, ISO 500, f2.8