В това хладно октомврийско утро бях отишъл до Добрич с идеята да уловя мъглата на едно конкретно място, но уви - природата имаше други планове и там не се получи нищо. Затова пък докато пътувах обратно към Варна, без особен ентусиазъм, съдбата ми поднесе неочаквана награда и сякаш по чудо се озовах на точното място в най-точния момент.

Тук пътят се губеше в ефирната прегръдка на мъглата, а силуетите на дърветата, притихнали като сенки, само допълваха приказната атмосфера. Тъкмо паркирах мотора и започнах да си търся ракурс, когато първите лъчи на Слънцето започнаха плахо да пробиват всичката тази сивота, обагряйки сцената в топлите си тонове. Вече бях започнал да снимам, когато в далечината се появиха светлините на приближаващ автомобил, прорязващи мъглата като две светещи очи.

Тръгнах си с усмивка на лице.