НЕДЕЛНО УТРО

Аз не знам дали мойта вселена
плод е на призволна игра.
Пожелах си да бъда смирена –
случи ми се да бъда добра.

Ала, Боже, от твоята обич
не отпия ли капка в зори,
сякаш впримчен и стегнат във обръч,
моят дух непокорен гори.

Имаш план, неизвестен за мене,
и навярно – написан с любов.
И макар че понякога стене
тишината, присвита в кълбо,

чакам своята благост да пратиш,
да изтриеш печал и сълзи,
да ме върнеш към пътя обратно –
дето сянка от страх не пълзи.

Дълго из градовете се скитах –
пресушена, с безмислен стремеж.
Аз ответ не получих, що питах,
де потропах, не казаха: – Влез.

Само просякът – сгушен пред храма
приюти ме под звездния плащ.
Всичко друго – разбрах, е измама.
Само ти си единствен и наш.

Валентина Йотова