22. bogdanov : Смъртта винаги е незавършена, преходна работа, само начало. Ако я завършиш, без да и намигнеш, губиш това, което те отнася със себе си и се връщаш пак тук. Хубавото ти е, даже най-хубавото е, че имаш куража като нея да извадиш фотографския скалпел и сърповидно да режеш на живо. Без упойка и без претенция. Да, болезнено, но го правиш чистосърдечно. Но само в началото...
В следващия момент милостивото ти сърце взема завой, съжалява за остротата на скалпела и в знак на искреност, оставяш кадъра с отворен корем на масата и търчиш до параклиса да прочетеш молитва за неговото здраве. Нямаш ли смелост да довършиш докрай, не посягай към скалпела. Режи, късай, вади, ший до последно. Това ти е дар от люлката, подари го!
Та и тази снимка си я отпочнал, но в един момент си я оставил раздрана о две и с жалейка вместо кятгът.
Спря ми тока и загубих дирите на това, което драснах отпървом по-доле. Харесвам този сайт и фотографията в частност, заради спонтанната и тайна емоция , която се крие зад кадър. Нея може само да я усетиш, да промени живота ти за някакви фемтосекунди и да не можеш да обясниш с никакви думи откъде идва това.На мен ми се случи на два пъти в последния месец и то под кадри на Автори без професионална претенция. Но с убийствено усещане. Може би това е фотографията - гравитация от чувства, емоция, страсти и увековечител на живота. Нещо дарено на малцина като творци и като усет.
:-)
22. bogdanov : Смъртта винаги е незавършена, преходна работа, само начало. Ако я завършиш, без да и намигнеш, губиш това, което те отнася със себе си и се връщаш пак тук. Хубавото ти е, даже най-хубавото е, че имаш куража като нея да извадиш фотографския скалпел и сърповидно да режеш на живо. Без упойка и без претенция. Да, болезнено, но го правиш чистосърдечно. Но само в началото...
В следващия момент милостивото ти сърце взема завой, съжалява за остротата на скалпела и в знак на искреност, оставяш кадъра с отворен корем на масата и търчиш до параклиса да прочетеш молитва за неговото здраве. Нямаш ли смелост да довършиш докрай, не посягай към скалпела. Режи, късай, вади, ший до последно. Това ти е дар от люлката, подари го!
Та и тази снимка си я отпочнал, но в един момент си я оставил раздрана о две и с жалейка вместо кятгът.
Спря ми тока и загубих дирите на това, което драснах отпървом по-доле. Харесвам този сайт и фотографията в частност, заради спонтанната и тайна емоция , която се крие зад кадър. Нея може само да я усетиш, да промени живота ти за някакви фемтосекунди и да не можеш да обясниш с никакви думи откъде идва това.На мен ми се случи на два пъти в последния месец и то под кадри на Автори без професионална претенция. Но с убийствено усещане. Може би това е фотографията - гравитация от чувства, емоция, страсти и увековечител на живота. Нещо дарено на малцина като творци и като усет.
:-)
Човешката голгота с траур за пред хора,
покров лексикон от людски мечти,
суграшица дави плача на позора,
във локвата спомен невидим тъжи.
И до единствената жива живинка,
смъртта приклекнала със клюмнали крила,
северняк в коса и да не вей.
молитвата и да не отнесе,
в очите котешки да я запей:
"О, Господи, така ми се живей!"
:-)
Човешката голгота с траур за пред хора,
покров лексикон от людски мечти,
суграшица дави плача на позора,
във локвата спомен невидим тъжи.
И до единствената жива живинка,
смъртта приклекнала със клюмнали крила,
северняк в коса и да не вей.
молитвата и да не отнесе,
в очите котешки да я запей:
"О, Господи, така ми се живей!"
:-)
Голяма дискусия се е заформила тука. И аз отначало помислих, че дъждът е дигитален, но увеличих и видях, че пред навеса е мокро. Сега разбрах, че е сняг. А когато гласувах и видях автора, си помислих, че женската фигура е един от моделите ти. Освен това опитах да увелича и да опитам да разчета някое име... тези некролози са много информативни за мене, нали съм от Казанлък... но така странично не се вижда нищо. :)
Голяма дискусия се е заформила тука. И аз отначало помислих, че дъждът е дигитален, но увеличих и видях, че пред навеса е мокро. Сега разбрах, че е сняг. А когато гласувах и видях автора, си помислих, че женската фигура е един от моделите ти. Освен това опитах да увелича и да опитам да разчета някое име... тези некролози са много информативни за мене, нали съм от Казанлък... но така странично не се вижда нищо. :)
истината е че съм във Фото форум най вече заради критиката....
каквото и да прави човек свързано с някакво изкуство го прави с увереността че всичко е правилно
именно критиката... и по някога времето казват дали това е така
ето защо тук си сверявам часовника.... и не намирам нищо трагично като не се получат нещата /виж има и много случаи когато се изненадвам приятно за неща които не съм себееоценил достатъчно/
благодаря ти за смисления и аргоментиран коментар ценя високо мнението ти
истината е че съм във Фото форум най вече заради критиката....
каквото и да прави човек свързано с някакво изкуство го прави с увереността че всичко е правилно
именно критиката... и по някога времето казват дали това е така
ето защо тук си сверявам часовника.... и не намирам нищо трагично като не се получат нещата /виж има и много случаи когато се изненадвам приятно за неща които не съм себееоценил достатъчно/
благодаря ти за смисления и аргоментиран коментар ценя високо мнението ти
И много благодаря за отговора, оценявам искреността ти.
Ако снежинките наистина са реални, усещането в кадъра е по-скоро като дигитален overlay – най-вече заради липсата на взаимодействие със средата.
Това, че снимката има личен контекст е по-добре от празна символика. Но може би точно защото темата ти е толкова лична, заслужава по-дълбок визуален подход – нещо, което да се усеща силно, без нужда от обяснение. Всички правим кадри, които понякога работят повече като идея, отколкото като образ. Това не е престъпление а част от пътя.
Продължавай все така. Темата ти си струва.
И много благодаря за отговора, оценявам искреността ти.
Ако снежинките наистина са реални, усещането в кадъра е по-скоро като дигитален overlay – най-вече заради липсата на взаимодействие със средата.
Това, че снимката има личен контекст е по-добре от празна символика. Но може би точно защото темата ти е толкова лична, заслужава по-дълбок визуален подход – нещо, което да се усеща силно, без нужда от обяснение. Всички правим кадри, които понякога работят повече като идея, отколкото като образ. Това не е престъпление а част от пътя.
Няколко пъти се връщах на този кадър, защото ми беше трудно да го приема като завършена работа. Не искам това да прозвучи като заяждане, затова ще се опитам да се аргументирам. Дъждът изглежда дигитално добавен – пада равномерно, без никакво взаимодействие със средата. Липсват мокри повърхности, отражения, пръски, светлинна промяна... По-скоро прилича на фон, отколкото на реален дъжд. Жената в кадъра също не изглежда "присъстваща" – по-скоро поставена. Не усещам емоция или тежест в тялото ѝ. Стои сценично, като поза, не като състояние. Черният букет, който носи, създава гротескно усещане – драматизъм без дълбочина. Имам чувството, че си поставил символ върху символ: дъжд, некролози, черни дрехи, котки, букет... И всичко това сякаш вика: „Виж ме, аз съм дълбока снимка!“ За мен това се доближава до онова, което наричам "търговия с визуална тъга" – естетика, често срещана в конкурсни фотографии: готови емоции, поръчкова драматичност, много ефект, малко истина. Не съм против режисираната фотография – напротив, тя може да бъде изключително силна. Но само когато има вътрешна логика: когато композицията, светлината, жестът и детайлите говорят заедно. Тук, за съжаление усещането е, че само се преструват, че имат какво да кажат.
Благодаря, че ми даде повод да се замисля. Бих се радвал, ако някой път поснимаме заедно!
Няколко пъти се връщах на този кадър, защото ми беше трудно да го приема като завършена работа. Не искам това да прозвучи като заяждане, затова ще се опитам да се аргументирам. Дъждът изглежда дигитално добавен – пада равномерно, без никакво взаимодействие със средата. Липсват мокри повърхности, отражения, пръски, светлинна промяна... По-скоро прилича на фон, отколкото на реален дъжд. Жената в кадъра също не изглежда "присъстваща" – по-скоро поставена. Не усещам емоция или тежест в тялото ѝ. Стои сценично, като поза, не като състояние. Черният букет, който носи, създава гротескно усещане – драматизъм без дълбочина. Имам чувството, че си поставил символ върху символ: дъжд, некролози, черни дрехи, котки, букет... И всичко това сякаш вика: „Виж ме, аз съм дълбока снимка!“ За мен това се доближава до онова, което наричам "търговия с визуална тъга" – естетика, често срещана в конкурсни фотографии: готови емоции, поръчкова драматичност, много ефект, малко истина. Не съм против режисираната фотография – напротив, тя може да бъде изключително силна. Но само когато има вътрешна логика: когато композицията, светлината, жестът и детайлите говорят заедно. Тук, за съжаление усещането е, че само се преструват, че имат какво да кажат.
Благодаря, че ми даде повод да се замисля. Бих се радвал, ако някой път поснимаме заедно!
истината е че вали сняг и то наистина
има кроп и никакви други ефекти /по назад в профила има друга снимка и снега се вижда ясно/
кадъра няма претенции нито за репортаж , нито за стрийт /пуснат е във "всичко останало"/
попаденията са странно налепената сграда и позиращите котараци от които реших да се възползвам....радвам се че провокира чак такава дискусия
..... иначе се отбих до гроба на баба ми в едно съседно село /не отричам естествено
че напоследък различни гробища са ми самонасочена тема/
ааа в интерес на истината не бих си позволил да снимам реални хора в изживяване на траура им
истината е че вали сняг и то наистина
има кроп и никакви други ефекти /по назад в профила има друга снимка и снега се вижда ясно/
кадъра няма претенции нито за репортаж , нито за стрийт /пуснат е във "всичко останало"/
попаденията са странно налепената сграда и позиращите котараци от които реших да се възползвам....радвам се че провокира чак такава дискусия
..... иначе се отбих до гроба на баба ми в едно съседно село /не отричам естествено
че напоследък различни гробища са ми самонасочена тема/
ааа в интерес на истината не бих си позволил да снимам реални хора в изживяване на траура им
...това не е попадение пич... и дъжд няма... въпреки, че харесвам повечето неща които показваш, тук натиснах сребро само защото не открих бутона "виж автора" ... Показваш и прекрасни кадри!
...това не е попадение пич... и дъжд няма... въпреки, че харесвам повечето неща които показваш, тук натиснах сребро само защото не открих бутона "виж автора" ... Показваш и прекрасни кадри!
Comments (37)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up
:-(
:-(
Силно!
Силно!
Да!
Да!
22. bogdanov : Смъртта винаги е незавършена, преходна работа, само начало. Ако я завършиш, без да и намигнеш, губиш това, което те отнася със себе си и се връщаш пак тук. Хубавото ти е, даже най-хубавото е, че имаш куража като нея да извадиш фотографския скалпел и сърповидно да режеш на живо. Без упойка и без претенция. Да, болезнено, но го правиш чистосърдечно. Но само в началото...
В следващия момент милостивото ти сърце взема завой, съжалява за остротата на скалпела и в знак на искреност, оставяш кадъра с отворен корем на масата и търчиш до параклиса да прочетеш молитва за неговото здраве. Нямаш ли смелост да довършиш докрай, не посягай към скалпела. Режи, късай, вади, ший до последно. Това ти е дар от люлката, подари го!
Та и тази снимка си я отпочнал, но в един момент си я оставил раздрана о две и с жалейка вместо кятгът.
Спря ми тока и загубих дирите на това, което драснах отпървом по-доле. Харесвам този сайт и фотографията в частност, заради спонтанната и тайна емоция , която се крие зад кадър. Нея може само да я усетиш, да промени живота ти за някакви фемтосекунди и да не можеш да обясниш с никакви думи откъде идва това.На мен ми се случи на два пъти в последния месец и то под кадри на Автори без професионална претенция. Но с убийствено усещане. Може би това е фотографията - гравитация от чувства, емоция, страсти и увековечител на живота. Нещо дарено на малцина като творци и като усет.
:-)
22. bogdanov : Смъртта винаги е незавършена, преходна работа, само начало. Ако я завършиш, без да и намигнеш, губиш това, което те отнася със себе си и се връщаш пак тук. Хубавото ти е, даже най-хубавото е, че имаш куража като нея да извадиш фотографския скалпел и сърповидно да режеш на живо. Без упойка и без претенция. Да, болезнено, но го правиш чистосърдечно. Но само в началото...
В следващия момент милостивото ти сърце взема завой, съжалява за остротата на скалпела и в знак на искреност, оставяш кадъра с отворен корем на масата и търчиш до параклиса да прочетеш молитва за неговото здраве. Нямаш ли смелост да довършиш докрай, не посягай към скалпела. Режи, късай, вади, ший до последно. Това ти е дар от люлката, подари го!
Та и тази снимка си я отпочнал, но в един момент си я оставил раздрана о две и с жалейка вместо кятгът.
Спря ми тока и загубих дирите на това, което драснах отпървом по-доле. Харесвам този сайт и фотографията в частност, заради спонтанната и тайна емоция , която се крие зад кадър. Нея може само да я усетиш, да промени живота ти за някакви фемтосекунди и да не можеш да обясниш с никакви думи откъде идва това.На мен ми се случи на два пъти в последния месец и то под кадри на Автори без професионална претенция. Но с убийствено усещане. Може би това е фотографията - гравитация от чувства, емоция, страсти и увековечител на живота. Нещо дарено на малцина като творци и като усет.
:-)
Човешката голгота с траур за пред хора,
покров лексикон от людски мечти,
суграшица дави плача на позора,
във локвата спомен невидим тъжи.
И до единствената жива живинка,
смъртта приклекнала със клюмнали крила,
северняк в коса и да не вей.
молитвата и да не отнесе,
в очите котешки да я запей:
"О, Господи, така ми се живей!"
:-)
Човешката голгота с траур за пред хора,
покров лексикон от людски мечти,
суграшица дави плача на позора,
във локвата спомен невидим тъжи.
И до единствената жива живинка,
смъртта приклекнала със клюмнали крила,
северняк в коса и да не вей.
молитвата и да не отнесе,
в очите котешки да я запей:
"О, Господи, така ми се живей!"
:-)
Страхотно!
Страхотно!
Харесвам!
Харесвам!
!!!
!!!
28 Енина /от моделите ми е просто беше с мен.../
28 Енина /от моделите ми е просто беше с мен.../
А и може би не е снимана на казанлъшките гробища тази забележителност...
А и може би не е снимана на казанлъшките гробища тази забележителност...
Голяма дискусия се е заформила тука. И аз отначало помислих, че дъждът е дигитален, но увеличих и видях, че пред навеса е мокро. Сега разбрах, че е сняг. А когато гласувах и видях автора, си помислих, че женската фигура е един от моделите ти. Освен това опитах да увелича и да опитам да разчета някое име... тези некролози са много информативни за мене, нали съм от Казанлък... но така странично не се вижда нищо. :)
Голяма дискусия се е заформила тука. И аз отначало помислих, че дъждът е дигитален, но увеличих и видях, че пред навеса е мокро. Сега разбрах, че е сняг. А когато гласувах и видях автора, си помислих, че женската фигура е един от моделите ти. Освен това опитах да увелича и да опитам да разчета някое име... тези некролози са много информативни за мене, нали съм от Казанлък... но така странично не се вижда нищо. :)
!!!
!!!
Въздействащ кадър!
Въздействащ кадър!
истината е че съм във Фото форум най вече заради критиката....
каквото и да прави човек свързано с някакво изкуство го прави с увереността че всичко е правилно
именно критиката... и по някога времето казват дали това е така
ето защо тук си сверявам часовника.... и не намирам нищо трагично като не се получат нещата /виж има и много случаи когато се изненадвам приятно за неща които не съм себееоценил достатъчно/
благодаря ти за смисления и аргоментиран коментар ценя високо мнението ти
истината е че съм във Фото форум най вече заради критиката....
каквото и да прави човек свързано с някакво изкуство го прави с увереността че всичко е правилно
именно критиката... и по някога времето казват дали това е така
ето защо тук си сверявам часовника.... и не намирам нищо трагично като не се получат нещата /виж има и много случаи когато се изненадвам приятно за неща които не съм себееоценил достатъчно/
благодаря ти за смисления и аргоментиран коментар ценя високо мнението ти
И много благодаря за отговора, оценявам искреността ти.
Ако снежинките наистина са реални, усещането в кадъра е по-скоро като дигитален overlay – най-вече заради липсата на взаимодействие със средата.
Това, че снимката има личен контекст е по-добре от празна символика. Но може би точно защото темата ти е толкова лична, заслужава по-дълбок визуален подход – нещо, което да се усеща силно, без нужда от обяснение. Всички правим кадри, които понякога работят повече като идея, отколкото като образ. Това не е престъпление а част от пътя.
Продължавай все така. Темата ти си струва.
И много благодаря за отговора, оценявам искреността ти.
Ако снежинките наистина са реални, усещането в кадъра е по-скоро като дигитален overlay – най-вече заради липсата на взаимодействие със средата.
Това, че снимката има личен контекст е по-добре от празна символика. Но може би точно защото темата ти е толкова лична, заслужава по-дълбок визуален подход – нещо, което да се усеща силно, без нужда от обяснение. Всички правим кадри, които понякога работят повече като идея, отколкото като образ. Това не е престъпление а част от пътя.
Продължавай все така. Темата ти си струва.
Няколко пъти се връщах на този кадър, защото ми беше трудно да го приема като завършена работа. Не искам това да прозвучи като заяждане, затова ще се опитам да се аргументирам. Дъждът изглежда дигитално добавен – пада равномерно, без никакво взаимодействие със средата. Липсват мокри повърхности, отражения, пръски, светлинна промяна... По-скоро прилича на фон, отколкото на реален дъжд. Жената в кадъра също не изглежда "присъстваща" – по-скоро поставена. Не усещам емоция или тежест в тялото ѝ. Стои сценично, като поза, не като състояние. Черният букет, който носи, създава гротескно усещане – драматизъм без дълбочина. Имам чувството, че си поставил символ върху символ: дъжд, некролози, черни дрехи, котки, букет... И всичко това сякаш вика: „Виж ме, аз съм дълбока снимка!“ За мен това се доближава до онова, което наричам "търговия с визуална тъга" – естетика, често срещана в конкурсни фотографии: готови емоции, поръчкова драматичност, много ефект, малко истина. Не съм против режисираната фотография – напротив, тя може да бъде изключително силна. Но само когато има вътрешна логика: когато композицията, светлината, жестът и детайлите говорят заедно. Тук, за съжаление усещането е, че само се преструват, че имат какво да кажат.
Благодаря, че ми даде повод да се замисля. Бих се радвал, ако някой път поснимаме заедно!
Няколко пъти се връщах на този кадър, защото ми беше трудно да го приема като завършена работа. Не искам това да прозвучи като заяждане, затова ще се опитам да се аргументирам. Дъждът изглежда дигитално добавен – пада равномерно, без никакво взаимодействие със средата. Липсват мокри повърхности, отражения, пръски, светлинна промяна... По-скоро прилича на фон, отколкото на реален дъжд. Жената в кадъра също не изглежда "присъстваща" – по-скоро поставена. Не усещам емоция или тежест в тялото ѝ. Стои сценично, като поза, не като състояние. Черният букет, който носи, създава гротескно усещане – драматизъм без дълбочина. Имам чувството, че си поставил символ върху символ: дъжд, некролози, черни дрехи, котки, букет... И всичко това сякаш вика: „Виж ме, аз съм дълбока снимка!“ За мен това се доближава до онова, което наричам "търговия с визуална тъга" – естетика, често срещана в конкурсни фотографии: готови емоции, поръчкова драматичност, много ефект, малко истина. Не съм против режисираната фотография – напротив, тя може да бъде изключително силна. Но само когато има вътрешна логика: когато композицията, светлината, жестът и детайлите говорят заедно. Тук, за съжаление усещането е, че само се преструват, че имат какво да кажат.
Благодаря, че ми даде повод да се замисля. Бих се радвал, ако някой път поснимаме заедно!
истината е че вали сняг и то наистина
има кроп и никакви други ефекти /по назад в профила има друга снимка и снега се вижда ясно/
кадъра няма претенции нито за репортаж , нито за стрийт /пуснат е във "всичко останало"/
попаденията са странно налепената сграда и позиращите котараци от които реших да се възползвам....радвам се че провокира чак такава дискусия
..... иначе се отбих до гроба на баба ми в едно съседно село /не отричам естествено
че напоследък различни гробища са ми самонасочена тема/
ааа в интерес на истината не бих си позволил да снимам реални хора в изживяване на траура им
истината е че вали сняг и то наистина
има кроп и никакви други ефекти /по назад в профила има друга снимка и снега се вижда ясно/
кадъра няма претенции нито за репортаж , нито за стрийт /пуснат е във "всичко останало"/
попаденията са странно налепената сграда и позиращите котараци от които реших да се възползвам....радвам се че провокира чак такава дискусия
..... иначе се отбих до гроба на баба ми в едно съседно село /не отричам естествено
че напоследък различни гробища са ми самонасочена тема/
ааа в интерес на истината не бих си позволил да снимам реални хора в изживяване на траура им
...това не е попадение пич... и дъжд няма... въпреки, че харесвам повечето неща които показваш, тук натиснах сребро само защото не открих бутона "виж автора" ... Показваш и прекрасни кадри!
...това не е попадение пич... и дъжд няма... въпреки, че харесвам повечето неща които показваш, тук натиснах сребро само защото не открих бутона "виж автора" ... Показваш и прекрасни кадри!
Чудесно попадение!
Чудесно попадение!
Силен кадър!
Силен кадър!
Харесвам !)
Харесвам !)
Супер!
Супер!
Хубаво!
Хубаво!
Много, много силно въздействащ кадър, поздравления!
Много, много силно въздействащ кадър, поздравления!
Силно, много силно...
Силно, много силно...
!!!
!!!
Чудесен кадър!
Чудесен кадър!
Браво!
Браво!
Супер кадър!
Супер кадър!
Световната скръб!
Световната скръб!
Кърти!
Кърти!
Тази снимка въздейства, много е силна!
Тази снимка въздейства, много е силна!
браво!
браво!
Да, силен кадър!
Да, силен кадър!
!!!
!!!
!
!
Хубав кадър.
Хубав кадър.