Непрогледна мъгла, ситен дъжд и замръзнали ръце. А наоколо няма жива душа... Сякаш чувах мислите си. На тръгване се обръщам, за "последен кадър". В който кадър, изведнъж виждам навлизащ човешки силует, много добре допълващ композицията, настроението и разказа на това, което исках да заснема. Разминахме се, поздравих го, макар да бе чужденец, макар и да не разбра как ми помогна.
Непрогледна мъгла, ситен дъжд и замръзнали ръце. А наоколо няма жива душа... Сякаш чувах мислите си. На тръгване се обръщам, за "последен кадър". В който кадър, изведнъж виждам навлизащ човешки силует, много добре допълващ композицията, настроението и разказа на това, което исках да заснема. Разминахме се, поздравих го, макар да бе чужденец, макар и да не разбра как ми помогна.