Имало нявга страна,
откраднато кътче от рая,
смелост,
копнеж,
свобода
и ангелски песни от тая
магия на думите.
И любов, писмена.
Имало легенда за горда страна...
Но с летата,
надеждата хванала плесен,
замлъкнали устните,
прокудена песен
и жътва настала от зли семена.
Гордостта ,
дънер кух ,
разпиляла душата,
блудни сенките бродели,
пусти стали сърцата
и отчаяни спомени зеели в мрак.
Амвонът пустеел,
довчера утеха,
днеска зъл враг.
Само зад притвора лъч светлина
мержелеел самотен,
бездиханен,
едва...
Дали ще дочакам на светлика мига,
дали ще го грабна докле още диша...
Не смея за него да пиша...
Имало нявга ,
далече ,
отдавна ,
страна...
https://youtu.be/pJhmq0z-Ph4?si=MY7aiDI7pbt2hIN5