Преди заминаването ми за Шанхай, един от кадрите, които си бях наумил да заснема бе сцена от прочутите утринни тренировки по Тай чи на местните. Бях видял снимка в интернет именно от Шанхай и останах доста впечатлен от силуетите на практикуващите тайчи, съчетани с впечатляващия фон на модерния финансов квартал Пудун.

Помня, че станах много рано, сама и само да съм сигурен, че ще хвана момента. Вместо обаче да срещна практикуващите Тай чи, открих нещо ново и неочаквано. Група възрастни хора, които въртяха обагрени в ярки цветове хвърчила. Движенията им бяха доста ритмично съчетани с традиционна музика, а цветовете на хвърчилата се преливаха с всяко завъртане.

Оказа се, че въртенето на хвърчило е изкуство, което води началото си от древни времена в Китай и е свързано с философията за хармония между човек и природа. Практиката има различни имена и форми, но общата идея е да се поддържа баланс, гъвкавост и сила чрез движения, които могат да наподобяват танц.

Докато снимах, забелязах, че дейността им явно има и дълбока социална стойност – местните се събират не само за физическа активност, но и за общуване, като обменят истории и се подкрепят взаимно. За тях това е начин да започнат деня с хармония и здраво тяло.