Най-после. След всички пъти, в които се спусках привечер с надежда към фара, за да проверя каква е ситуацията, този дългоочакван залез просто се случи! В началото, признавам, небето не изглеждаше твърде обещаващо. Залез като доста други, които вече бях видял от тук и малка част от които споделих с вас. Но и без друго вече бях на позиция, нищо не ми пречеше да постоя малко и просто да съзерцавам, останал насаме с мислите си.

Докато в един миг магията не започна да се случва пред мен - Слънцето се скри срамежливо под хоризонта и през някаква пролука започна да озарява подредените по конец облаци от долната им страна, които връщаха топлата му светлина към мен...

Всичкото ми търпението и постоянство бяха щедро възнаградени, а на мен не ми оставаше нищо друго, освен да разпъна статива и да се възползвам. Ето тези четири минути осмислиха всички разходки дотук. Това. Е кадърът, който исках да направя от този ракурс.