Тази седмица изпратихме един мой братовчед към небесата и реших да дам на детето му снимки, които бях намерил в албума на баба, за да знае, кои са пра-пра- баба и дядо му, заедно с родословното ни дърво. Всичко на всичко имах беше една малка начупена и с петно снимка 9х6 см, която е сканирана преди години в JPG (сложих я в серията). Трябва да е правена около края 20-те години на миналия 20 век и на нея е прабаба Мария, прадядо ми Вълчо с майка си и 6-те им деца.
След 2 дена се получи ето това след игра с Topaz Photo AI i Luminar Neo (това имам и с това мога да работя). За някой сигурно ще е интересно резултата от обработката, за други начина на заснемане на портрети по онова време. За мен обаче тази снимка ми показа колко силна и важна може да е една най-обикновена фотография за един човек - в случая аз.