След поне час и половина чакане за появата на тази червена корона, решихме със спътника, че явно няма да я видим. Събрахме всичко – раници, стативи, апарати, обективи – и с видимо разочарование тръгнахме надолу. Докато вървях надолу, изведнъж нещо започна да червенее в краката ми.

Разбира се, в момента, в който видях червения връх, веднага тръгнахме да тичаме обратно към избраното място. Нямаше време нито за стативи, нито за каквито и да е приготовления – просто извадихме апаратите и направихме по няколко снимки от ръка. Но, честно казано, беше забавно! Както се казва, и по-лоши снимки съм правил, а по-хубави съм трил.