НАСЛЕДСТВО

Аз не познавах стария съсед.
А ето, тръгна слух, че се споминал.
Минути – две ли, три ли? – подир пет
етажът се препълни от роднини.

И после слегна дълга тишина,
в която даже вятърът сниши се.
Довчера бил си тук, но ето – на,
от днес нататък си съвсем излишен.

До месец-два – забравен и едва
най-близките ще споменават нещо,
додето мине трудната делба
със старите и непотребни вещи,

и битката – кому по-драг си бил,
нотариусът – подписа поставил.
Нататък следва кратък водевил
и ти герой в спектакъла си главен.

Ах, как спокойна съм, че подир мен
в наследство бих могла да ви оставя.
купчинка стихове и лист от клен,
и ноти три – отронени от славей.