Ти помниш, снощи хали виха, мъгли небето мътно скриха, зад облаци петното бледо на жълтата луна пълзеше, и ти с печален вид седеше. А днес... отвън вълшебство гледа! Под небосвод необозрим постлан е приказен килим, снегът на слънцето сияе, лесът прозрачен
