СБОГУВАЙ СЕ, ПРЕДИ ДА СЪМ СИ ТРЪГНАЛА

Когато те обичах, беше топъл дъжд –
попиваше по устните, по дланите.
След всяка среща съм копняла – неведнъж,
да кажеш шепнешком: – Оставаме.

И предполагам – всички пътища до мен
са пълни със излющени табели.
Пристигаш твърде късно и в деня студен
косите ми отдавна побелели са.

Стоим и като в кадър от забравен филм
стрелочникът измерва с поглед ъгъла.
Напразно съм дошла. Поне да помълчим,
защото никога не съм те лъгала.

И все по-очевидно е, че няма как
да спрем стрелките, стъпките им пъргави.
Дали защото е безсмислен тоя бяг,
или защото трябва да си тръгваме?

Аз знам – напролет всеки сняг ще се стопи
и болката ще издими в комините.
Щом стелнат плащ над мен греховните липи,
дано забравя любовта завинаги.

Валентина Йотова