Откакто се занимавам с пейзаж, не мога да се отуча да режисирам в главата си кадри граничещи с фантазията. Наясно съм, че няма шанс да се случат, но не мога да спра. Така ми работи мозъкът.
В този ден, след бурята "Фредерик", мозъкът ми почти спря да работи, когато последните слънчеви лъчи облизаха иначе този толкова сниман фар, а стената от вода се разби зад него оцветявайки се в топлите цветове на залеза. В този ден един мечтан "невъзможен" кадър взе, че ми се сбъдна.
Откакто се занимавам с пейзаж, не мога да се отуча да режисирам в главата си кадри граничещи с фантазията. Наясно съм, че няма шанс да се случат, но не мога да спра. Така ми работи мозъкът.
В този ден, след бурята "Фредерик", мозъкът ми почти спря да работи, когато последните слънчеви лъчи облизаха иначе този толкова сниман фар, а стената от вода се разби зад него оцветявайки се в топлите цветове на залеза. В този ден един мечтан "невъзможен" кадър взе, че ми се сбъдна.
