Тя сърце и душа
все към него протяга,
но различни са
техните времена –
той на прага
на своята зима я чака,
тя едва е пристъпила
в есента…
Босоного дете
на смеха и тъгата –
любовта им си няма
ни покрив, ни път –
върху облак заспива,
загърната с вятър,
а на облака тихо
очите сълзят…
И валят върху тях
непосилни години
като сняг през октомври –
уж случаен и благ,
но натрупва… Полека
премръзват до синьо
и изпускат за рая
последния влак…
Весела Димова
Тя сърце и душа
все към него протяга,
но различни са
техните времена –
той на прага
на своята зима я чака,
тя едва е пристъпила
в есента…
Босоного дете
на смеха и тъгата –
любовта им си няма
ни покрив, ни път –
върху облак заспива,
загърната с вятър,
а на облака тихо
очите сълзят…
И валят върху тях
непосилни години
като сняг през октомври –
уж случаен и благ,
но натрупва… Полека
премръзват до синьо
и изпускат за рая
последния влак…