Веднага тя се обърна и големите й сини очи се спряха удивени към мене. Тя отвори устата си и каза с чуден глас, като че изпя песен:
- Колко цветя! Колко цветя!
Тогава аз пристъпих, треперещ, примрял от срам, и сложих в скута й като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката й. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.
/ Из "Ангелинка"-Елин Пелин/
П.с.: Първото нещо, когато видях всичката тази иглика в Пирин планина, това ме препрати към разказа на Елин Пелин - Ангелинка.
Веднага тя се обърна и големите й сини очи се спряха удивени към мене. Тя отвори устата си и каза с чуден глас, като че изпя песен:
- Колко цветя! Колко цветя!
Тогава аз пристъпих, треперещ, примрял от срам, и сложих в скута й като на жертвеник всичката иглика. Тя се посипа и попада по крачката й. Ангелинка я прие с благодарствен и радостен вик.
/ Из "Ангелинка"-Елин Пелин/
П.с.: Първото нещо, когато видях всичката тази иглика в Пирин планина, това ме препрати към разказа на Елин Пелин - Ангелинка.
