С дължина от 34 до 39 см е един от средно големите видове в разред Врабчоподобни.
Без ясен полов диморфизъм. По-голямата част от оперението ѝ е черно или сиво-черно. Крайчетата на крилата са без „пръсти“. При възрастните и младите по-голямата част от главата и тялото са матово сажденочерни, а бузите, темето, тила и горната част на гърдите са светлосиви до сиво-сребристи. Ирисът ѝ е сивкавобял или сребристобял, като е единственият представител на рода извън австралоазиатския регион, който има тази особеност. При младите индивиди ирисът се откроява по-малко.
Има къс и масивен клюн.
Птицата е общителна, лети по двойки (мъжка и женска) или в по-големи групи, въпреки че двойките птици летят заедно вътре в ятото. Лети обикновено направо с по-чести махове от другите вранови.
Гласовита, обажда с металическо „чияк-чияк-чияк“ „кияк-кияк“. Изключително разнообразни звуци според настроението. Когато иска да заплашва прави хъскане издишвайки през ноздрите и щрака с клюн.
С дължина от 34 до 39 см е един от средно големите видове в разред Врабчоподобни.
Без ясен полов диморфизъм. По-голямата част от оперението ѝ е черно или сиво-черно. Крайчетата на крилата са без „пръсти“. При възрастните и младите по-голямата част от главата и тялото са матово сажденочерни, а бузите, темето, тила и горната част на гърдите са светлосиви до сиво-сребристи. Ирисът ѝ е сивкавобял или сребристобял, като е единственият представител на рода извън австралоазиатския регион, който има тази особеност. При младите индивиди ирисът се откроява по-малко.
Има къс и масивен клюн.
Птицата е общителна, лети по двойки (мъжка и женска) или в по-големи групи, въпреки че двойките птици летят заедно вътре в ятото. Лети обикновено направо с по-чести махове от другите вранови.
Гласовита, обажда с металическо „чияк-чияк-чияк“ „кияк-кияк“. Изключително разнообразни звуци според настроението. Когато иска да заплашва прави хъскане издишвайки през ноздрите и щрака с клюн.