Чудех се как по своему да представя емоцията от слушането на Реквиема на Моцарт, едно от любимите за мен произведения. Реквиема е заупокойна литургия по своята същност и затова най-добър сезон за неговото представяне е зимата, когато листата на дърветата са изсъхнали и природата привидно е мъртва. Изчаках да завали сняг в парка, преди това взех няколко изсъхнали листа, които момичето нареди като ноти върху канапа, който вързах между две дървета като музикално петолиние. Нотите са подредени като началните ноти от Лакримоса-най-силната час от Реквиема, бях ксерокопирал предварително нотите. Избрах младо момиче за модел, не старец за да представя преходността в живота, като модела подбрах с изрусена почти до бяло коса за да напомня зя смъртта. Добавих малко тониране и шум в кадъра, за да не изглежда прекалено стерилен и дигитален, някак си не ми се вързва това произведение с нулите и единиците, въпреки че в крайна сметка ефекта е дигитален след като използвах познатия на всички софтуер Silver efex pro.