Обикновено пеликанът се храни с риба, но понякога и с отровни земноводни със специална цел. Оказва се, че кръвта на пеликана се превръща в силна противоотрова, която той използва, за да лекува малките си, когато ги ухапе някое отровно животно като змия. Когато пеликанът усети, че малките му са в опасност в следствие на отровно ухапване, то птицата извършва нещо, което разкрива великата ѝ любов – застава до тях и започва да кълве тялото си, докато не потече кръв в човките на пиленцата.
Приемайки кръвта, която е и противоотрова, те биват спасени и оживени. Това се случва благодарение на доброволното самонараняване от страна на техния родител, който някога ги е снесъл и сега им дава нов живот.