тихо стъпваш
на пръсти
и полека измъкваш
Душата си
цялата
без дори
и листо да
разклати дъха и
само тя ще
премине
през реката
потънала в сенките
без дори
да погледне назад
няма жал
и печал
в паметта ми
някой чака
Отвъд...
Димитър Кабаков
тихо стъпваш
на пръсти
и полека измъкваш
Душата си
цялата
без дори
и листо да
разклати дъха и
само тя ще
премине
през реката
потънала в сенките
без дори
да погледне назад