...винаги първом се взираше в лицето на пациентите си, колкото да избяга от мисълта им и да улови Сенките над раменете им. Те бяха тези, които издаваха за миг душата и мечтите им, гнева и пороците , благородството и наивността им, желанията и несгодите. Понякога се криеха в човешкия мрак, друг път грейваха с матов отблясък, когато най-вече се бореха да свърнат някого в тръпката на живота или ....
В началото не вярваше на виденията, смяташе ги за халюцинации - бабини деветини, и се взираше в очите, както го бяха учили. Отсетне усети със сърцето си, че тези Сенки бяха истинските лечители, а не той. Развръзката беше в техни ръце и винаги напреки отчаяното му желание да помогне. Надделееше ли тази над дясното рамо - безсилие сковаваше пръстите му и краят идеше от само себе си. Усмихнеше ли се този над лявото рамо - ръцете вършееха светкавично и усещаше сигурност във всяко свое движение...Но продължаваше да не вярва дълги години, докато самият той се оказа без капка разум по острието на скалпела...
:-)
Затова харесвам Форума. Все ще се случи някой да ми кадрира отминали мисли и емоции и да им вдъхне нов живец.Хвала..
...винаги първом се взираше в лицето на пациентите си, колкото да избяга от мисълта им и да улови Сенките над раменете им. Те бяха тези, които издаваха за миг душата и мечтите им, гнева и пороците , благородството и наивността им, желанията и несгодите. Понякога се криеха в човешкия мрак, друг път грейваха с матов отблясък, когато най-вече се бореха да свърнат някого в тръпката на живота или ....
В началото не вярваше на виденията, смяташе ги за халюцинации - бабини деветини, и се взираше в очите, както го бяха учили. Отсетне усети със сърцето си, че тези Сенки бяха истинските лечители, а не той. Развръзката беше в техни ръце и винаги напреки отчаяното му желание да помогне. Надделееше ли тази над дясното рамо - безсилие сковаваше пръстите му и краят идеше от само себе си. Усмихнеше ли се този над лявото рамо - ръцете вършееха светкавично и усещаше сигурност във всяко свое движение...Но продължаваше да не вярва дълги години, докато самият той се оказа без капка разум по острието на скалпела...
:-)
Затова харесвам Форума. Все ще се случи някой да ми кадрира отминали мисли и емоции и да им вдъхне нов живец.Хвала..
Comments (14)
You can post your comments after you sign in.
Sign in or Sign up
Страхотно!
Страхотно!
...винаги първом се взираше в лицето на пациентите си, колкото да избяга от мисълта им и да улови Сенките над раменете им. Те бяха тези, които издаваха за миг душата и мечтите им, гнева и пороците , благородството и наивността им, желанията и несгодите. Понякога се криеха в човешкия мрак, друг път грейваха с матов отблясък, когато най-вече се бореха да свърнат някого в тръпката на живота или ....
В началото не вярваше на виденията, смяташе ги за халюцинации - бабини деветини, и се взираше в очите, както го бяха учили. Отсетне усети със сърцето си, че тези Сенки бяха истинските лечители, а не той. Развръзката беше в техни ръце и винаги напреки отчаяното му желание да помогне. Надделееше ли тази над дясното рамо - безсилие сковаваше пръстите му и краят идеше от само себе си. Усмихнеше ли се този над лявото рамо - ръцете вършееха светкавично и усещаше сигурност във всяко свое движение...Но продължаваше да не вярва дълги години, докато самият той се оказа без капка разум по острието на скалпела...
:-)
Затова харесвам Форума. Все ще се случи някой да ми кадрира отминали мисли и емоции и да им вдъхне нов живец.Хвала..
...винаги първом се взираше в лицето на пациентите си, колкото да избяга от мисълта им и да улови Сенките над раменете им. Те бяха тези, които издаваха за миг душата и мечтите им, гнева и пороците , благородството и наивността им, желанията и несгодите. Понякога се криеха в човешкия мрак, друг път грейваха с матов отблясък, когато най-вече се бореха да свърнат някого в тръпката на живота или ....
В началото не вярваше на виденията, смяташе ги за халюцинации - бабини деветини, и се взираше в очите, както го бяха учили. Отсетне усети със сърцето си, че тези Сенки бяха истинските лечители, а не той. Развръзката беше в техни ръце и винаги напреки отчаяното му желание да помогне. Надделееше ли тази над дясното рамо - безсилие сковаваше пръстите му и краят идеше от само себе си. Усмихнеше ли се този над лявото рамо - ръцете вършееха светкавично и усещаше сигурност във всяко свое движение...Но продължаваше да не вярва дълги години, докато самият той се оказа без капка разум по острието на скалпела...
:-)
Затова харесвам Форума. Все ще се случи някой да ми кадрира отминали мисли и емоции и да им вдъхне нов живец.Хвала..
Чудесен!
Чудесен!
Интересно!
Интересно!
Браво за идеята!!!
Браво за идеята!!!
...е... сега!
...е... сега!
Добра идея!
Добра идея!
Интересно!
Интересно!
Идейно! :)
Идейно! :)
ДА!!!
ДА!!!
!!!!!
!!!!!
Остроумно!
Остроумно!
:)
:)
Готино!
Готино!