Човеците са като къщите… Понякога заключват вратата към себе си, спускат завесите на прозорците към душата си и потъват в непрогледен мрак… Но винаги остава някъде едно малко синьо прозорче, през което мъждука светлина… Това прозорче трябва да откриеш… За да надникнеш вътре в тях и да влезеш – нежно, деликатно, като полъх на вятър… без да разбиваш вратата… Да влезеш и да ги огрееш отвътре. Като светлина…
В.Димова
Човеците са като къщите… Понякога заключват вратата към себе си, спускат завесите на прозорците към душата си и потъват в непрогледен мрак… Но винаги остава някъде едно малко синьо прозорче, през което мъждука светлина… Това прозорче трябва да откриеш… За да надникнеш вътре в тях и да влезеш – нежно, деликатно, като полъх на вятър… без да разбиваш вратата… Да влезеш и да ги огрееш отвътре. Като светлина…
