Видях този човек близо до замъка Нойшванщайн в Швангау, почти на Немско -Австрийската граница... Понеже е особено популярна туристическа дестинация, мястото е препълнено с посетители, и тесните пътеки, тихите алеи, почти през целия ден са изпълнени с живот... Между многото хора , втурнали се към поредната забележителност, отбелязана в пътеводителите, зърнах него.... И се спрях... Той беше там, но и не беше... Той просто беше спрял времето, и потънал в графиките, които рисуваше... Толкова внимание в детайла, такова старание, лек допир, като полъх минаваше над листа, иначе грубата му ръка...
И изведнъж се сетих за 'Самотния" на Фактор... " Той върви по ръба на тротоара, под корона от слънчеви кестени, с бяла риза, с коса побеляла, той върви, върви, и си мисли за нещо си...."
Та не се сдържах да го поставя в рамка, този мой "Самотен", и да се постарая, внимателно да подчертая детайлите, понеже много ми се иска да можех да го нарисувам....