Неделен февруарски следобед, спонтанна разходка с приятел до това дърво, за което знаех от много време, но никога не бях посещавал.

Вдъхновение. Явно думата, която да опише тази календарна година за мен.

Без да преувеличавам, ефекта от подобна свръхдоза по отношение на пейзажистиката не бях изпитвал никога досега. Затова и ден след ден продължавам да ставам малко след 4, за да отида за пореден път на някое от най-близките ми места за снимане на изгрев, а в почивните дни - просто пренощувам на по-далечните.

В крайна сметка именно на местата, които можем с минимални усилия да посещаваме ежедневно, имаме най-голям шанс да уловим някой невероятен момент. Разчитайки единствено на упоритост, постоянство, инат и никакъв късмет. Своеобразна brute force атака.