Мъгливото и влажно утро ме завари по средата м/у Банско и Добринище - на спирка Св. Георги на теснолинейката. Докато слънцето се опитваше да пробие през гъстата мъгла, а аз вървях по пътя в търсене на някакъв по-интересен обект, случайно мярнах табун с коне. Пресякох дълбоко вкопаната в земята ж.п. линия, прескочих заградителната мрежа и се озовах сред малка група дружелюбни коне, някои от които още лежаха в росната трева. Част от тях рязко се изправиха като ме видяха, но тихият и равномерен говор бързо ги успокои и им даде да разберат, че не съм заплаха. По-смелите от тях се приближиха и бяха възнаградени с галене по шията, а най-младият член на табуна толкова се привърза към ласките, че за малко да провали снимачния ми план. :–)