Вървя забързал се по улицата и подминавам едно гаражче, а в него възрастен човек, който ремонтира нещо.
Веднага през умът ми минава: Макар времето да напредва, ще върна две крачки назад и попитам човекът дали мога да го снимам.

- Здравей! Нещо против да те снимам, докато си работиш? Фотограф съм и обичам да снимам ей такива неща от ежедневието и бита на хората. Особено неща, които не се виждат вече често!
- Подсмихва се...
- Не ме разбирай погрешно просто в днешно време хората не ремонтират, а предпочитат да заменят, като си закупят ново.
- А, количката ли... Тя е на етървата, помоли ме да я отремонтирам.
- А кой си набор?
- 39-ти!
- Не те попитах и как се казваш?
- Веселин Маринов.
- Брей, като певецът, лесно се помни!
- Ха-ха... Да така е.
- Бай Веско ние хубаво си говорим, но от приказка на приказка и времето върви, ще тръгвам, да не закъснявам, че ме чакат.
- Добре, всичко хубаво!
- Благодаря и от мен! Продължавай все така да действаш, няма да се даваш!