Мили мои
безименни юки,
в часа на залеза
бялата ви тъга
става зелена
и аз съвсем
не мога да ви опазя
от закона на Сътворението…
Свеждате си главите…
Сякаш предчувствате
целувката на суховея…
Затворете очи…
Аз не спя и ще слушам –
и щом дойде,
ще му запея…
Ще му пея за тежките
пясъчни бури
в любимата му Сахара…
И за черни жени,
в бели дрехи забулени,
дето с поглед
дърво изгарят…
За соления въздух
на пъстри пристанища,
за моряшката тиха тъга
ще му пея
и когато едничка сълза
не остане,
ще притихне в нозете ви
суховеят…
Ще се свие на топче
под стеблата зелени –
мъничък и изгубен…
И преди да завърша
стихотворението,
ще ослепее и…
ще ви разлюби.
Весела Димова
Мили мои
безименни юки,
в часа на залеза
бялата ви тъга
става зелена
и аз съвсем
не мога да ви опазя
от закона на Сътворението…
Свеждате си главите…
Сякаш предчувствате
целувката на суховея…
Затворете очи…
Аз не спя и ще слушам –
и щом дойде,
ще му запея…
Ще му пея за тежките
пясъчни бури
в любимата му Сахара…
И за черни жени,
в бели дрехи забулени,
дето с поглед
дърво изгарят…
За соления въздух
на пъстри пристанища,
за моряшката тиха тъга
ще му пея
и когато едничка сълза
не остане,
ще притихне в нозете ви
суховеят…
Ще се свие на топче
под стеблата зелени –
мъничък и изгубен…
И преди да завърша
стихотворението,
ще ослепее и…
ще ви разлюби.
Весела Димова
Public edits
No edits suggested.
Снимки на sevenseconds
Tags
Няма добавени
Още снимки от рейтинга
license
All rights reserved
Do you see all degrees clearly? If not, calibrate your monitor.