ТЕМЕНУЖЕНИ ПРИКАЗКИ

Не искам никога да си отида!
И светлината, заради която
посрещам бликащия изгрев,
във вените ми да налива злато.

О, тъжен свят, така да те обичам –
със глупавите ти несъвършенства,
и с дъждовете – гневни и лирични,
и с есенния здрач – трънлив и дрезгав,

с нагарчащото чувство на тревога,
с човеците – докрай непожелали
да бъдат точно копие на Бога
и приютили всеки паднал ангел!

С наивната ти вяра във доброто –
тя носи безпощадната надежда,
че любовта единствена в живота
със сила и със смисъл го зарежда.

Щом падне мрак – и пътят ми се губи.
Страхувам се от тъмното, но моля –
да се завърна във цветец на теменуга
и слънце в скута ми да спи напролет.