На сцената довечера

Призрак на спомените ми
дошъл в сънищата ми
потекъл през мастилото
с образ на грях и прелест .

От греха ти виждам чистота ,
която не можеш да признаеш .
Ранена от стрела дълбоко си ,
но едно сърце болката ти чувства .

И капчиците кръв се смесват с мастилото ,
и спомените сънищата продължават .
Долавяйки чистотата под маската на грях .

Света ни слага маски , които не ни прилягат .
Света гради предели , в които не съществуваме ,
и дори паралелни не се срещаме .

Ще се срещнем ли на сцената довечера ,
за да ти открия капките на едно умиращо сърце !
Докосни го ти , за да забие ,
дори с маска на лицето си ! Поне веднъж ..
То тупти по – бавно в годините ,
и кръвта му, в мастило се превръща . . .
Един тефтер е неговата къща .
А сега, най-чистата му муза се завръща !