Влизам в тъмната джамия. Полунощ е. Нито звук.
Не от жажда, не от чудо, не с молба пристигнах тук…
Някога килим от нея като богомолец свих,
ала извехтя килима – и ми трябва вече друг.
Омар Хайям
Влизам в тъмната джамия. Полунощ е. Нито звук.
Не от жажда, не от чудо, не с молба пристигнах тук…
Някога килим от нея като богомолец свих,
ала извехтя килима – и ми трябва вече друг.
