p.s.
Легендата разказва, че в сладководно езеро, разположено на около 2200 м. надм. вис. в западен Пирин, живеело страховито чудовище! :-) То обитавало тихите и дълбоки води и се показвало на повърхността изключително рядко и винаги непосредствено преди залез. Туловището му било толкова голямо, че когато си подавало главата над водата, за да изпусне огнения си дъх – се надигало на огромните си ледени лапи, а дърветата и храстите се огъвали под тежестта му.
Цялата природа - хора, животни и растения - притихвали пред огнедишащия звяр!
Защото чудовището било колкото опасно, толкова и красиво, затова и малцината оцелели, които имали късмета да го видят непрекъснато се завръщали с надеждата да го зърнат поне още веднъж. Езерото станало познато като "синьото сърце на Пирин". ❤ (бел. на автора :–)
p.s.
Легендата разказва, че в сладководно езеро, разположено на около 2200 м. надм. вис. в западен Пирин, живеело страховито чудовище! :-) То обитавало тихите и дълбоки води и се показвало на повърхността изключително рядко и винаги непосредствено преди залез. Туловището му било толкова голямо, че когато си подавало главата над водата, за да изпусне огнения си дъх – се надигало на огромните си ледени лапи, а дърветата и храстите се огъвали под тежестта му.
Цялата природа - хора, животни и растения - притихвали пред огнедишащия звяр!
Защото чудовището било колкото опасно, толкова и красиво, затова и малцината оцелели, които имали късмета да го видят непрекъснато се завръщали с надеждата да го зърнат поне още веднъж. Езерото станало познато като "синьото сърце на Пирин". ❤ (бел. на автора :–)
