"В самотна земя, в самотна гора, на самотното дърво, в самотни клони, самотна птица самотно мълчи.
В таз мрачна гора под мрачно небе таз мрачна птица мрачно поглежда и мрачно мисли.
И черно мълчи таз черна птица с черни кила и черни очи.
Самотен вятър в самотна гора самотно пее в самотни клони самотна песен.
Странно се вслушва таз странна птица в странното ехо и странно писне, и странно млъкне.
Самотна земя! Самотна гора! Самотно дърво! Самотна птица! Самотен вятър! Самотна песен! Самотна тъга!
Коя е тази, каква е тази, отде е тази тъжовна птица с черни крила и черни очи?
Таз черна птица била е бяла и е живяла на волна воля в щастлива земя, в щастлива гора.
Любовна радост — тя се зовяла.
Любовна тъга — сега е тя."
Елин Пелин