Отучих тишината да боли
и ням щурец в ухото ми засвири.
Сърцето ми е глупав пилигрим –
пътува и се кланя на кумири.
Напълних самовара с липов цвят
и гледах как потича щедростта му.
Помислих си: „Приятел без ръка
е по-добре, отколкото без рамо“.
На чашата ми кацна гълъб син
и тихо в аромата се удави.
Сърцето е наивен пилигрим.
Разбра, че няма път.
Но продължава.
Мартин Спасов
Отучих тишината да боли
и ням щурец в ухото ми засвири.
Сърцето ми е глупав пилигрим –
пътува и се кланя на кумири.
Напълних самовара с липов цвят
и гледах как потича щедростта му.
Помислих си: „Приятел без ръка
е по-добре, отколкото без рамо“.
На чашата ми кацна гълъб син
и тихо в аромата се удави.
Сърцето е наивен пилигрим.
Разбра, че няма път.
Но продължава.
